Скаридите изстиваха...На кого му беше до скариди. Л. отиде до тоалетната и се погледна в огледалото. Номокри си лицето, като внимаваше да не размаже грима си. Върна се с отмерени крачки към масата и с периферното си зрение забеляза крадешком хвърлените й погледи от някои от другите вечерящи. Седна и погледна М. в очите. Но за кратко. Покривката е бяла, но петънце от червеното вино е нарушило естеството на цвета.- Виж...Не знам от къде да започна. - отново го погледна, този път по-продължително, за да усети евентуален скептицизъм или скрито предположение (винаги я оставяше с чувството, че знае какво е решила да му каже). - Снощи получих много интересен имейл от генералния директор на списанието. В общи линии иска от мен да замина за Германия при него и да поема повече отговорности в главната редакция на немското издание. Това си е един вид повишение, но не знам готова ли съм да зарежа живота си тук... и теб... Какво мислиш по въпроса?
- Знаеш какво ще ти кажа. От месеци насам ти е ясно аз как виждам нещата. Ти си тази, която се колебае. А сега си имаш и прекрасен повод да вземеш решение. Искаш ли да останеш с мен или ще предпочетеш скока в кариерата си?
- Не е толкова просто. Знаеш, че означаваш много за мен...Но това е прекрасна възможност. Ти не би ли дошъл с мен. Твоята фирма има филиал в Берлин, може да поискаш да те прехвърлят. Ще сменим малко пейзажа, ще се запознаем с нови хора...
- Не поставяй нещата така. Проблемът не е дали ще дойда с теб, а дали си готова да дадеш шанс на отношенията да се развият, да виждам в очите ти, че искаш да си моя, а не всеки път да усещам как се опитваш да ме провокираш аз да те напусна, за да не се чувстваш виновна.
Настъпи кратко мълчание. Той я гледаше въпросително. Тя знаеше, че той е прав, но не беше способна да си признае. Л. беше силна личност с мнение и отстояваше позициите си, но в личния си живот продължаваше да се чувства уязвима, като момиченце. Но имаше и нещо друго. Нещо, което тя никога не му каза. Просто го целуна и излезе. Съмненията й продължаваха да бушуват, но тя си каза стига и се опита да мисли за друго.
...и минаха 3 месеца
Тъмна стая. Светлините от съседния блок се виждаха. Повечето прозорци имаха завеси или щори. Но в един от незакритите се виждаше млада жена. Беше застанала на прозореца с чаша червено вино в ръка. Изглеждаше леко объркана. Какво ли се въртеше в главата й..."Защо го напуснах...Всъщност, тогава ми изглеждаше правилното решение. Кога можем да сме сигурни за тези неща, ако уж вървят добре..." Едва ли си мисли това. Все пак би си го мислила, ако след миг симпантичен мъж не се приближи и не я целуна... Л. и М?
"...Изборната агитация ще бъде позволена до дванадест часа през нощта на шести юни. Ще бъдат предприети мерки срещу нарушителите... Продължаваме с новина от Варна, която шокира жителите на един от кварталите..."
Тя се събуди обляна в пот и се опитваше да разбере какво се бе случило и кое беше плод на подсъзнанието й. Телфонът звънна. М. й каза, че е долу и я чака в колата и я попита дали е съгласна да отидат в онова симпатично рибно ресторантче, в което се бяха запознали преди година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар